за музеяекспозицииколекциизабележителностиархеологически проучваниямедиите за нас издания за насНовини
Крепостта Боровец, край с. Разлив
Манастирски комплекс св. Богородица, мах. Робовица, с. Осиковица
Правешки манастир св. Теодор Тирон
Чекотински манастир св. Арх. Михаил
Параклис св. Николай, с. Видраре
Църква св. Атанасий, гр. Правец
Църква Вознесение Господне, с. Калугерово
Църква св. Никола, с. Своде
Църква св. Арх. Михаил, с. Осиковица
Църква св. Параскева, с. Видраре
Старо класно училище, с. Видраре
Туняковски хан, с. Видраре

 

Манастирски комплекс “Св. Богородица” ХІV-ХV в.,
с. Осиковица, местността “Манастирски ливади”, махала Робовица

Историческа справка

Църквата „Св. Богородица” (хііі-хіvв.) е част от манастирски комплекс. Представлява малка еднокорабна, едноапсидна сграда, изградена от големи и по-малки каменни блокове със спойка от бял хоросан. В североизточния ъгъл в основата на апсидата е оформена малка полукръгла ниша, символ на Витлеемската пещера - протезис или жертвеник с важно обредно предназначение за светите дарове и богослужебната утвар. Стените са  заоблени, изградени от дялани варовикови блокчета. В северния зид на църквата до нишата е имало вход, на по-къснен етап зазидан и оформен като прозорец. На западната стена, вътре, вдясно от входа има изградена втора полукръгла ниша - диаконикон. Оформянето на такава ниша в западната стена се среща рядко в църковното строителство в българия. Най-ранни примери за такива ниши има във Велики Преслав. Църквата отвътре е била богато украсена с полихромна стенописна украса в техника „яйчена темпера” и класическо „фреско”, издаваща почерка на изключително школувани зографи. На запад от църквата е разкрит притвор и останки от баптистерий – кръщелна на югозапад. Откритите фрагменти – стенописна украса от кръщелната, катоначин на изпълнение е технологични особености, са по-късни от тези в църквата.

Пред и около църквата са открити по-ранни останки от сгради и съоръжения от ломени камъни на калова спойка. В основите е проучена сграда с правоъгълен план, ориентирана север-юг, предхождаща градежа на църквата. На северозапад е разкрита стена, дъговидно извита в южна посока и овална яма пред нея, запълнена с въглени, овъглени зърна пшеница и бадеми, фрагменти керамика. На 10 м западно от църквата, точно срещу входа е разчистен глинен олтар с форма на „погача” (ІVв. Пр. Н. Е.). Около него е открито голямо количество керамика от v-iv в. Пр. Н. Е. И фрагменти отухлявания между тях. Олтарът вероятно е свързан с обредите за здраве, култа към слънцето и вярата в покровителството на Богинята-майка. Пред Църквата са разкрити каменни струпвания и голямо количество натрошена керамика от къснобронзовата и ранножелязната епохи (хіі, іх-vіі в. Пр. Н. Е.). По-ранните съоръжения разкрити пред и около църквата са свързани с обредни и ритуални действия и свидетелстват за интензивен живот, кипял много преди построяването на манастирския комплекс, част от древно култово място.

Фирмата – изпълнител на строителните дейности „PSP” ЕООД, гр. София, спечелила тръжната процедура приключи консервацията и експонирането на археологическия обект "останки от средновековната църква" света богородица " от хіv в. И структурите около нея. Извършено е укрепване на оригиналната субстанция на археологическата ценност и руините около нея, механично почистване, биоцидна и хербицидна обработка на камъка, заздравяване на свързващите разтвори на каменните зидове и префугиране, силуетно надграждане на консервационен надзид с височина до 0,5 м и оформяне на короната на зида. Реализирани са мерки по експониране като направа на посипка от ситна каменна фракция около зидовете. Ще бъдат поставени две информационни табла. Като основен резултат е реализирани  цялостна консервация на един античен паметник и мерки за неговото експониране. Това допринася за популяризирането на археологическия обект и превръщането му в атрактивна туристическа дестинация.

 

Недвижима културна ценност, със статут архитектурно-строителен паметник от античността и средновековието с категория „местно значение” / ДВ, бр. 35, 1966 г/. Църквата е малка еднокорабна, едноапсидна сграда без притвор, с размери 9,70 х 5,80 м., изградена от големи дялани камъни. Стените на църквата са масивни, запазени на височина 1,30-1,50 м от съвременното ниво, а от запад до 3,20 м. Подът е настлан с големи плочести камъни. Входът е от запад, оформен с добре обработени бигорови блокчета. За праг е използван голям полукръгъл мелничен камък с отвор в средата. В наоса /вътрешната част / на храма са разкрити две ниши, в СИ ъгъл-протезис /жертвеник/ и в ЮЗ ъгъл-ниша, вероятно изпълняваща функцията на диаконикон. Църквата е била богато украсена със стенописи. Техниката на изпълнение на стенописите е изключително прецизна и издава почерка на добре школуван живописец. Използвана е смесена техника “ал фреско” и рисуване с “яйчена темпера”. Намери са голямо количество керамика от XVIII-началото на ХХ в. Открити са две монети.

При проучването се откри един двоен гроб, маркиран от запад с каменен кръст. Костите от единия индивид са с нарушен анатомичен порядък, а вторият лежи по гръб със свити на гърдите ръце. В насипа се намират въглени и фрагменти от стенописи, което е сигурно указание, че вторичното погребване е станало след разрушаването на църквата, вероятно в XIX в., разкрити са и основите на по-ранна сграда. Стените й са плитко вкопани, а градежът е от ломени камъни на калова спойка. Откритите фрагменти керамика насочват за примерна датировка на сградата в тракоримския период.
Относно времето на изграждането на църквата наличните археологически данни и най-вече направените експертизи на стенописите дават основание тя да бъде датирана във втората половина на XIV в. Църквата и манастирските постройки наоколо са били опожарени по време на кърджалийските нападения през 1793 или 1794 г. През Възраждането руините на църквата продължили да се почитат като свято място, където местното население правело събора на селото на празника “Рождество на Пресвета Богородица”.

Въз основа на палеографски анализ и близостта на стенописите в църквите в Земен и Беренде храмът при с. Осиковица се датира във втората половина на ХІV в. На базата на архитектурни, технологични и художествени особености, този тип църкви са особено разпространени през периода ХІV-ХV в. При археологическото проучване западно от църквата са разкрити основите на по-ранна сграда, с градеж от ломени камъни на калова спойка. Откритите фрагменти керамика насочват за примерна датировка на сградата в тракоримския период. Освен църквата към манастирския комплекс са принадлежали различни постройки. Следи от масивна каменна сграда личат на около 20 м източно от църквата. Предстои нейното проучване.

 

copyright 2010 - 2018 Исторически музей Правец

all rights reserved ИМП