за музеяекспозицииколекциизабележителностиархеологически проучваниямедиите за нас издания за насНовини
Крепостта Боровец, край с. Разлив
Манастирски комплекс св. Богородица, мах. Робовица, с. Осиковица
Правешки манастир св. Теодор Тирон
Чекотински манастир св. Арх. Михаил
Параклис св. Николай, с. Видраре
Църква св. Атанасий, гр. Правец
Църква Вознесение Господне, с. Калугерово
Църква св. Никола, с. Своде
Църква св. Арх. Михаил, с. Осиковица
Църква св. Параскева, с. Видраре
Старо класно училище, с. Видраре
Туняковски хан, с. Видраре

 

Манастирски комплекс “Св. Богородица” ХІV-ХV в.,
с. Осиковица, местността “Манастирски ливади”, махала Робовица

Недвижима културна ценност, със статут архитектурно-строителен паметник от античността и средновековието с категория „местно значение” / ДВ, бр. 35, 1966 г/. Църквата е малка еднокорабна, едноапсидна сграда без притвор, с размери 9,70 х 5,80 м., изградена от големи дялани камъни. Стените на църквата са масивни, запазени на височина 1,30-1,50 м от съвременното ниво, а от запад до 3,20 м. Подът е настлан с големи плочести камъни. Входът е от запад, оформен с добре обработени бигорови блокчета. За праг е използван голям полукръгъл мелничен камък с отвор в средата. В наоса /вътрешната част / на храма са разкрити две ниши, в СИ ъгъл-протезис /жертвеник/ и в ЮЗ ъгъл-ниша, вероятно изпълняваща функцията на диаконикон. Църквата е била богато украсена със стенописи. Техниката на изпълнение на стенописите е изключително прецизна и издава почерка на добре школуван живописец. Използвана е смесена техника “ал фреско” и рисуване с “яйчена темпера”. Намери са голямо количество керамика от XVIII-началото на ХХ в. Открити са две монети.

При проучването се откри един двоен гроб, маркиран от запад с каменен кръст. Костите от единия индивид са с нарушен анатомичен порядък, а вторият лежи по гръб със свити на гърдите ръце. В насипа се намират въглени и фрагменти от стенописи, което е сигурно указание, че вторичното погребване е станало след разрушаването на църквата, вероятно в XIX в., разкрити са и основите на по-ранна сграда. Стените й са плитко вкопани, а градежът е от ломени камъни на калова спойка. Откритите фрагменти керамика насочват за примерна датировка на сградата в тракоримския период.
Относно времето на изграждането на църквата наличните археологически данни и най-вече направените експертизи на стенописите дават основание тя да бъде датирана във втората половина на XIV в. Църквата и манастирските постройки наоколо са били опожарени по време на кърджалийските нападения през 1793 или 1794 г. През Възраждането руините на църквата продължили да се почитат като свято място, където местното население правело събора на селото на празника “Рождество на Пресвета Богородица”.

Въз основа на палеографски анализ и близостта на стенописите в църквите в Земен и Беренде храмът при с. Осиковица се датира във втората половина на ХІV в. На базата на архитектурни, технологични и художествени особености, този тип църкви са особено разпространени през периода ХІV-ХV в. При археологическото проучване западно от църквата са разкрити основите на по-ранна сграда, с градеж от ломени камъни на калова спойка. Откритите фрагменти керамика насочват за примерна датировка на сградата в тракоримския период. Освен църквата към манастирския комплекс са принадлежали различни постройки. Следи от масивна каменна сграда личат на около 20 м източно от църквата. Предстои нейното проучване.

 

copyright 2010 - 2017 Исторически музей Правец

all rights reserved ИМП