28 години от кончината на Тодор Живков

   Има моменти, в които историята спира да бъде сух разказ от учебниците и се връща там, където е родена – в тишината на човешките корени.
Днес, 28 години след смъртта на Тодор Живков, не сме тук, за да раздаваме абсолютни присъди, нито за да връщаме идеализирани спомени. Неговото  управление е  част от нашата обща история – сложна, противоречива и никога черно-бяла.   Историята рядко се побира в рамките на черно-белите определения. Епохата на неговото управление   е огледало на време, което продължава да ни разделя, защото все още не сме се научили да го четем без емоции. Историята не се нуждае от оправдания или присъди, а от аналитичен прочит. Без да познаваме механизмите на онази власт, парадоксите на индустриалния подем и тежестта на идеологическите ограничения, не можем да разберем нито настоящето си, нито корените на съвременните обществени процеси. Зрелостта на едно общество се измерва именно в способността му да надникне отвъд полюсите – да приеме миналото в неговата цялост, без да го опростява, за да не повтаря грешките му. Време е да помним трезво, за да мислим свободно, защото уроците на миналото имат стойност само тогава, когато ни помагат да разбираме по-добре настоящето и да строим бъдещето с отговорност.