Памет за миналото, вдъхновение за бъдещето. Където историята среща бъдещето.
ДИПЛОМАЦИЯ И ИЗКУСТВО: Япония и Индия
17 Април 2026
ДИПЛОМАЦИЯ И ИЗКУСТВО: Япония и Индия
По повод 45-ата годишнина от основаването на Историческия музей Правец, която ще отбележим на 17 април от 17,00 часа, в сградата на Музеен комплекс представяме изложбата ,,ДИПЛОМАЦИЯ И ИЗКУСТВО: Япония и Индия“. Културните ценности показани в изложбата, не са част от постоянната експозиция и някои от тях се представят пред аудиторията за първи път. Акцентът са дипломатическите връзки с Япония и Индия.
БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ : ДИПЛОМАЦИЯ НА УВАЖЕНИЕТО И ИНОВАЦИИТЕ
Когато говорим за дипломатическите отношения между България и Япония в по-ново време, доц. д-р Евгений Кандиларов е водещият съвременен авторитет в тази област.
„България е единствената страна от бившия Източен блок, която успява да изгради толкова интензивни и многопластови отношения с Япония, при това в условията на Студената война. Тези отношения не са само икономически, те придобиват почти емоционален и символен характер, подплатени от личния авторитет на император Хирохито и прагматизма на българското държавно ръководство.“
ВСИЧКО ЗАПОЧВА С ЕКСПО ’70 В ОСАКА
,,ЕЛКА“ 42
В Осака България представя електронноизчислителната машина модел Елка 42. Този калкулатор прави истинска сензация, защото по това време електронните изчисления са все още в зората си. Това е един от първите калкулатори в света, който използва интегрални схеми (вместо отделни транзистори), което го прави по-компактен, по-бърз и по-надежден от конкурентите и се отличава с модерен за времето си дизайн, който не отстъпва на японските и американските аналози. Най-впечатляващият икономически ефект е, че след ЕКСПО '70 Япония – страната, която днес свързваме с върховата електроника – започва да внася български калкулатори.
България сключва договори за износ на хиляди устройства „Елка“ за японския пазар и става един от най-големите износители на електронни калкулатори в Западна Европа (Швейцария, Западна Германия и Франция).
БЪЛГАРСКОТО КИСЕЛО МЛЯКО
Представители на компания „Мейджи“ ( Meiji Holdings Co., Ltd.) опитват българско кисело мляко в българския павилион и са поразени от вкуса и здравословните му качества. По това време в Япония млякото се консумира предимно подсладено или като десерт, докато натуралното „живо“ мляко е почти непознато.
През 1972 г. „Мейджи“ пуска на пазара първото натурално кисело мляко, наречено "Meiji Plain Yogurt". Година по-късно, след дълги преговори с българското правителство, компанията получава правото да използва името на държавата ни. Така през 1973 г. се ражда емблематичната марка "Meiji Bulgaria Yogurt". Японците плащат за използването на името и за редовни доставки на автентична закваска (Lactobacillus bulgaricus). „Мейджи“ инвестира огромни суми в научни изследвания. Те поддържат изключително строг стандарт, за да гарантират, че вкусът в Токио е същият като този в българското село.
До този момент "Meiji Bulgaria Yogurt" държи близо 40% от пазара на кисело мляко в Япония и осъществява мащабни рекламни кампании.
В японските училища децата учат, че България е родината на киселото мляко и страната на дълголетниците.
Компанията спонсорира културни събития, посещения на български фолклорни състави и дори спортни прояви. Почти всеки японец може да произнесе името България с правилно ударение, именно заради рекламите на млякото.
Марката вече не предлага само обикновено мляко, но и напитки, айрян (подобни продукти) и специализирани здравословни храни под бранда "Bulgaria". Икономическият ефект от договора с Meiji Dairies (от 1973 г. до днес) е неизмерим в цифри. Лицензионните такси, които страната ни получава през годините, са важен източник на валутни приходи. Всяка кофичка кисело мляко с надпис „Bulgaria“ поддържа положителен имидж на страната ни, което улеснява навлизането на други български стоки (вино, мед, розово масло). „Мейджи“ поддържа имиджа на страната ни в Япония вече над 50 години, превръщайки името „България“ в синоним на качество и здраве.
БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ ДНЕС
В периода 1990-2007 г. Япония предоставя на България над 90 милиарда йени под формата на заеми, безвъзмездна помощ и техническо сътрудничество чрез изпълнението на няколко проекта, част от т. нар. Официална помощ за развитие (ODA), като изграждане на Софийското метро, модернизация на пристанищата във Варна и Бургас, инвестиране в очистващи съоръжения в ТЕЦ „Марица Изток 2“, което позволява на централата да отговори на екологичните норми на ЕС.
През 2024-2025 г. година „Мейджи“ и българската държавна компания „Ел Би Булгарикум“ стартират работата на нова съвместна лаборатория в София. Тя се фокусира върху изследване на микробиома и разработване на пробиотици от ново поколение, които се изнасят за целия азиатски пазар.
Днес връзките между страните ни са надхвърлили рамките на традиционната дипломация, превръщайки се в стратегическо технологично и културно партньорство.
Историческим музей Правец продължава представянето на дипломатически подаръци от Япония и Индия, експонирани в юбилейната изложба ,, Дипломация и изкуство: Япония и Индия“.
…………………………………………………………..
ПОДАРЪЦИТЕ ОТ СТРАНАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ
Император Хирохито (1901–1989), известен посмъртно в Япония като император Шова (Shōwa означава „Епоха на просветения мир“), е 124-тият японски император. Управлява в продължение на внушителните 62 години (от 1926 до 1989 г.) – най-дългото управление на японски монарх. В началото на управлението си Хирохито е считан за „живо божество“ (акицумиками) според традицията на Шинтоизма. През 1946 г. той официално се отрича от божествения си произход. Помага на Япония да се превърне от разрушена военна империя във втората най-голяма икономика в света (през 70-те и 80-те години на ХХ в.). Той е страстен учен и признат експерт по морска биология .
В периода на Втората световна война България и Япония са съюзници в рамките на Тристранния пакт. През 1939 г. българският цар Борис III е награден от император Хирохито с най-високото японско отличие — „Орденът на изгряващото слънце“. В замяна Хирохито получава българския орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“.
След смъртта на император Хирохито през 1989 г., неговите лични вещи и отличия стават част от императорското наследство. Сред тях се съхраняват и българските отличия, връчени му в годините преди войната, което е доказателство за дългогодишната (макар и географски отдалечена) връзка между двете монархии.
България прекратява дипломатическите си отношения с Япония през септември 1944 г. след смяната на политическия режим у нас. На 12 септември 1951 г. е подписана Спогодба за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни на ниво легации, но през 1964 г. те са издигнати в ранг на посолства, което бележи началото на активен икономически и културен обмен. Годините от 1959 до 1970 са периодът, в който двете страни се „опознават“ отново, за да се стигне до големия пробив на ЕКСПО ’70.
Тодор Живков, в качеството си на министър-председател на България, е първият български държавен глава, който посещава Страната на изгряващото слънце. Той отива там по покана на японското правителство специално за ЕКСПО '70. Това посещение е организирано с изключителен протокол и Живков е приет на най-високо ниво, включително с официална аудиенция при император Хирохито. Тази среща е историческа, тъй като за първи път лидер на социалистическа България се среща с японския монарх. Дипломатическият протокол изисква размяна на подаръци, който задължително трябва да представя културата и традициите на страната, от която идва. При тази среща е връчен един от подаръците от Япония– портрет на императорското семейство. Подаряването на портрет на императора с неговия личен монограм - златна хризантема - е изключително рядък акт на внимание в японския дипломатически протокол от онова време и доказателство, че е направен лично от императора. За Хирохито, който по традиция е бил дистанцирана и почти сакрална фигура, това е знак за най-високо лично уважение към държавния глава на гостуващата страна.
Портретът е в сребърна рамка и представя Хирохито (Шова) и неговата съпруга Нагако (Коджун). До снимката е експонирана бяла копринена кърпа Фукуши.
В японската култура белият цвят е символ на чистота, святост и божественост. Използването на бяла кърпа (или специални копринени ръкавици) означава, че предметът е толкова свещен, че не бива да бъде докосван с голи ръце.
Портретът на императора не е просто снимка – той се възприема като самото присъствие на монарха. Поднасянето му с кърпа е знак, че подаряващият и приемащият признават неговата върховна стойност. Портретите на императора са били пазени в специални олтари в японските училища и държавни сгради до края на Втората световна война. Изваждането им е ставало само при официални церемонии, винаги с покрити ръце и с дълбок поклон.
В съвременната дипломация, въпреки че императорът вече не се счита за божество, японският протокол остава най-стриктният в света. Когато чужди държавници посещават Япония днес, те продължават да спазват специфични правила при подаряването на предмети. Кърпата остава задължителна при работа с исторически артефакти или официални държавни регалии в присъствието на император Нарухито (внукът на Хирохито).
……………………………………………………
Отношенията ни с Япония са пример за „тиха дипломация“, изградена върху взаимно уважение към традициите и стремеж към съвършенство. През годините културният обмен се превръща в мост, който свързва два далечни народа чрез изкуството, естетиката и споделените ценности. Всеки дар от Страната на изгряващото слънце е не просто вещ, а символ на хармония и дългогодишно приятелство.
В постоянната експозиция на Музеен комплекс е изложен самурайски шлем, подарък от император Хирохито и връчен по време на Световното изложение в Осака 1970 г. България е единствената страна от социалистическия блок, поканена да участва във форума с електронноизчислителна машина ,,Елка“. Това е „българското чудо“, което променя представите за технологиите през 60-те и 70-те години на ХХ в. и е един от най-силните ни козове в технологичната дипломация от онова време.
Посетителите ще имат уникалната възможност да видят втория самурайски шлем кабуто от епохата Едо.
Шлемът, придружен с калиграфски надпис, е дарен от професор д-р Шигейоши Мацумае, една от най-значимите личности за развитието на българо-японските отношения през втората половина на миналия век. Основател на Токайския университет, експерт в областта на информационните технологии и дългогодишен депутат в японския парламент, проф. Мацумае се превръща в ,,мост“ между културите на двете страни и се счита за един от най-големите приятели на България от японска страна. Удостоен е с титлата ,,Почетен доктор на Софийския университет (1980 г.) и е член на Управителния съвет на Международната фондация ,,Св. Св. Кирил и Методий“.
Подаряването на самурайски шлем в контекста на официални държавни посещения е жест с дълбока символика, който надхвърля обикновения дипломатически етикет. Той е символ на чест, смелост, сила и дух на воина. С поднасянето на такъв подарък Япония символично споделя тези добродетели с получателя, пожелавайки му мъдрост и устойчивост в управлението.
…………………………………………………………………………….
Във витрината с подаръци от Япония, част от юбилейната изложба на ИМ Правец, до портрета на император Хирохито (Шова) и неговата съпруга, за който стана дума в предишна наша публикация, стои този на принц Микаса (Такахито) – най-малкият брат на японския император (1915-2016) .
Принц Микаса не е просто „фигура от протокола“, а изтъкнат учен-ориенталист и археолог, почетен председател на Центъра по близкоизточна култура в Япония. Общият интерес към древната история и особено тракологията, създава личната връзка между него и българското ръководство. Той играе централна роля в честванията на „1300 години България“ в Япония. Тракийското злато е показано в Токио именно с неговата благословия. Лично подкрепя съвместните археологически разкопки между България и Япония край село Дядово. Впечатлен от тракийското наследство, той често го споменава в своите научни среди.
През 1987 г. принц Микаса и съпругата му пристигат на официално посещение в България. Тодор Живков ги приема с най-високи държавни почести.
До последно пази топли чувства към България, наричайки я „страна на рози и древна мъдрост“.
Неговият портрет също е в сребърна рамка и златен монограм, подобно на императорския, експониран с неизменната бяла копринена кърпа Фукуши.
……………………………………………………………………………………
Във витрина ,,Япония“ е експонирана уникална колекция от автентични калиграфски принадлежности, включващи ценни печати и специален червен восък (цинку) - гъста смес от фино смлян цинобър и рициново масло.
Когато говорим за изкуство и дипломация, често се сблъскваме с парадокса, че най-ценните предмети не винаги са най-блестящите. Калиграфските печати са точно такъв случай – те носят своята тежест не чрез мащаб, а чрез символика. В източната култура те са еквивалент на подпис и носят държавна или фамилна тежест. Когато е дипломатически дар, посланието е: „Ние Ви признаваме правото да подпечатвате (утвърждавате) нашите общи дела“.
Дарението е с инициалите на NTV – телевизия Нипон - един от най-влиятелните медийни гиганти в Азия. Nippon TV е символ на прехода на Япония от следвоенна бедност към технологично господство, а нейният магнат Мацутаро Шорикѝ остава една от най- влиятелни личности в японската история на 20-ти век. След неговата смърт (умира 1969 г.) наследниците и ръководството на Nippon TV продължават неговата линия на меценатство. Магнатът, който стои зад това дарение , (като наследник на политиката на Шорики), е Йошицугу Кобаяши, дългогодишен президент на NTV. През 1979-1981 г., във връзка с честванията на „1300 години България“, телевизия Нипон прави серия от грандиозни жестове: дарява огромна сума (над 1 милион долара по онова време) за техническото оборудване на Народния дворец на културата (НДК) – камери, монитори и техника, която е била върхът на технологиите. Телевизията спонсорира и гостуването на българските тракийски съкровища в Япония, което предизвиква истинска сензация. Тъй като Шорики е бил голям поддръжник на бойните изкуства (той е 10-ти дан по джудо), част от даренията и контактите минават и по линия на спорта.
В Япония съществува традиция, при която големи компании „осиновяват“ културни паметници. Благодарение на печалбите на телевизията, наследниците на Шорики финансират и реставрацията на Сикстинската капела във Ватикана. Фактът, че България е била сред техните приоритети наравно с Ватикана, говори за мащаба на тогавашните ни отношения.
…………………………………………………………………………………………
Водопадът Начи е част от обектите на ЮНЕСКО и е символ на древността. Подаряването на негово изображение за 1300-годишнината на България е изключително премерен жест. Япония казва: „Ние, които почитаме нашите вековни светини, прекланяме глава пред вашата вековна история.“ Автор на паното е Такаюки Канеко, който работи в сферата на класическата японска живопис. В японската йерархия на изкуствата, неговите произведения се считат за „национално съкровище“. Подаръкът е връчен от японската мултинационална корпорация Takashimaya.
Паното има вертикална форма, навива се като пергамент и се съхранява в кутия от Пауловния (Кири). Върху капака има калиграфски надпис с туш, представящ заглавието. В японската традиция вертикалният формат символизира връзката между земното и божественото. Тъй като водопадът е самото божество (ками), неговата мощ може да бъде предадена единствено чрез силно издължена вертикала. Тя подчертава главозамайващото падане на водата от 133 метра.
Представена е традиционна японска живопис, изпълнена върху хартия Ваши и вероятно комбинация от техника Суми-е (специален черен туш) и Нихонга (стрити на прах минерални пигменти). Тези бои не избледняват с вековете. Такива свитъци са изключително капризни. Те изискват специална влажност, за да не стане хартията чуплива.
Хартията ваши е известна като „хартията, която живее 1000 години“. За честването на 1300-годишната история на България, изборът на материал с такава дълговечност е съзнателен дипломатически комплимент – признание за устойчивостта на българската държава. Даровете са насочени към културната идентичност. Япония казва: „Ние разбираме какво е да имаш вековна история и ви подаряваме нашия най-светъл символ на непреходността.“
В годината на големия юбилей (1981), това е послание за силата на българския дух, който подобно на водопада, тече непрестанно през вековете, без да губи своята посока.
……………………………………………………………………………….
„Идвам във вашата страна на розите от моята страна на лотоса“
Индира Ганди
Дипломатическите отношения между България и Индия се установяват през 1954 г. Това е стратегически ход и за двете страни. За България това е излаз към необвързаните държави и голям нов пазар, а за Индия – намиране на доверен партньор в Източна Европа, който разполага с развита за времето си тежка промишленост и селско стопанство.
България е сред първите страни от Източния блок, които признават независимостта на Индия и подават ръка за сътрудничество.
Ролята на Индира Ганди е фундаментална за превръщането на отношенията между двете страни от чисто формални дипломатически връзки в истинско стратегическо и духовно партньорство. Доц. д-р Кандиларов описва нейния принос като част от „Златния период“ на двустранното сътрудничество.
Индира Ганди е първият индийски министър-председател, който посещава България (през октомври 1967 г.). Това посещение дава мощен тласък на отношенията. Тя посещава страната ни отново през 1981 г., като всяка нейна визита е съпроводена с подписването на ключови икономически и културни спогодби. Нейният израз „Идвам във вашата страна на розите от моята страна на лотоса“ остава символ на това приятелство.
Един от най-интересните аспекти на този период е тясното сътрудничество и личното приятелство между Индира Ганди и Людмила Живкова. Ганди припознава в идеите на Живкова (като движението „Знаме на мира“ и честванията „1300 години България“) близки до индийската философия ценности. Под тяхно покровителство се организират стотици изложби и събития. По повод 1300-годишнината от основаването на българската държава, Индира Ганди участва в засаждането на 1300 български рози от Казанлъшката долина в духовния център Ауровил в Индия – жест, който символизира вековната история на България и неразривната ѝ връзка с индийската култура.
В разгара на Студената война, като лидер на Движението на необвързаните, тя вижда в България доверен партньор от Източния блок, който е склонен на по-гъвкава и независима културна и икономическа политика. Това позволява на България да има уникален достъп до индийския пазар и политически елит, какъвто други социалистически страни по това време нямат.
След 1989 г. отношенията преминават през период на пренастройка към пазарна икономика и нови политически реалности, като днес се фокусират върху високите технологии, фармацията и отбраната.
Почитта към Индира Ганди в България е съхранена и до днес, като нейното име носи една от детските градини в град Правец.
Индия продължава да бъде ключов партньор в доставката на суровини за българската фармацевтична индустрия. Интересното развитие са новите индийски правила за производство на лекарства (влизащи в сила през 2026 г.), които хармонизират стандартите и улесняват съвместните проекти в областта на клиничните изпитвания в България. През 2025 г. се провеждат мащабни фестивали като „Namaskar India“, които привличат хиляди посетители в София. Университетите в България отчитат рекорден брой индийски студенти, особено в специалностите медицина и инженерни науки, което създава дългосрочни мостове между двете страни.
В следващите публикации ще ви представим част от дипломатическите подаръци от Индия, експонирани в Музеен комплекс, включени в юбилейната изложба.
…………………………………………………………………
ПАНО ,,ПАУН“
Един от най-атрактивните подаръци, експониран в юбилейната изложба ,,Дипломация и изкуство: Япония и Индия“. Паното е триизмерно, изпълнено в техника Zardosi – изключително фина и сложна ръчна бродерия със сърма, коприна и полускъпоценни камъни. Тялото на пауна и всяко отделно перо от опашката му са подплатени с памук, преди да бъдат покрити със златни нишки. Това създава ефект, при който птицата ,,изпъква“ от черната кадифена основа. Използвани са ахати, тюркоаз, малахит. Хиляди малки позлатени пластинки са пришити една върху друга, за да имитират застъпването на перата. В долния десен ъгъл е разположено следното посвещение:
„To H. E. Mr. Todor Zhivkov
President of Bulgaria,
Compliments,
from B. L. Gupta & Co.
Delhi, India”
Името Gupta е знак за автентичност и изключително високо качество. Изделията на това ателие в Делхи се считат за произведения на приложното изкуство и са подарявани на кралски особи и президенти по целия свят.
Паунът е избран за национална птица на Индия и символизира безсмъртие, гордост и просперитет. Подаръкът е връчен от Индира Ганди по време на нейното официално посещение през 1981 г. , което съвпада с честванията за 1300-годишнината на българската държава.
Теодора Иванова-уредник
БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ : ДИПЛОМАЦИЯ НА УВАЖЕНИЕТО И ИНОВАЦИИТЕ
Когато говорим за дипломатическите отношения между България и Япония в по-ново време, доц. д-р Евгений Кандиларов е водещият съвременен авторитет в тази област.
„България е единствената страна от бившия Източен блок, която успява да изгради толкова интензивни и многопластови отношения с Япония, при това в условията на Студената война. Тези отношения не са само икономически, те придобиват почти емоционален и символен характер, подплатени от личния авторитет на император Хирохито и прагматизма на българското държавно ръководство.“
ВСИЧКО ЗАПОЧВА С ЕКСПО ’70 В ОСАКА
,,ЕЛКА“ 42
В Осака България представя електронноизчислителната машина модел Елка 42. Този калкулатор прави истинска сензация, защото по това време електронните изчисления са все още в зората си. Това е един от първите калкулатори в света, който използва интегрални схеми (вместо отделни транзистори), което го прави по-компактен, по-бърз и по-надежден от конкурентите и се отличава с модерен за времето си дизайн, който не отстъпва на японските и американските аналози. Най-впечатляващият икономически ефект е, че след ЕКСПО '70 Япония – страната, която днес свързваме с върховата електроника – започва да внася български калкулатори.
България сключва договори за износ на хиляди устройства „Елка“ за японския пазар и става един от най-големите износители на електронни калкулатори в Западна Европа (Швейцария, Западна Германия и Франция).
БЪЛГАРСКОТО КИСЕЛО МЛЯКО
Представители на компания „Мейджи“ ( Meiji Holdings Co., Ltd.) опитват българско кисело мляко в българския павилион и са поразени от вкуса и здравословните му качества. По това време в Япония млякото се консумира предимно подсладено или като десерт, докато натуралното „живо“ мляко е почти непознато.
През 1972 г. „Мейджи“ пуска на пазара първото натурално кисело мляко, наречено "Meiji Plain Yogurt". Година по-късно, след дълги преговори с българското правителство, компанията получава правото да използва името на държавата ни. Така през 1973 г. се ражда емблематичната марка "Meiji Bulgaria Yogurt". Японците плащат за използването на името и за редовни доставки на автентична закваска (Lactobacillus bulgaricus). „Мейджи“ инвестира огромни суми в научни изследвания. Те поддържат изключително строг стандарт, за да гарантират, че вкусът в Токио е същият като този в българското село.
До този момент "Meiji Bulgaria Yogurt" държи близо 40% от пазара на кисело мляко в Япония и осъществява мащабни рекламни кампании.
В японските училища децата учат, че България е родината на киселото мляко и страната на дълголетниците.
Компанията спонсорира културни събития, посещения на български фолклорни състави и дори спортни прояви. Почти всеки японец може да произнесе името България с правилно ударение, именно заради рекламите на млякото.
Марката вече не предлага само обикновено мляко, но и напитки, айрян (подобни продукти) и специализирани здравословни храни под бранда "Bulgaria". Икономическият ефект от договора с Meiji Dairies (от 1973 г. до днес) е неизмерим в цифри. Лицензионните такси, които страната ни получава през годините, са важен източник на валутни приходи. Всяка кофичка кисело мляко с надпис „Bulgaria“ поддържа положителен имидж на страната ни, което улеснява навлизането на други български стоки (вино, мед, розово масло). „Мейджи“ поддържа имиджа на страната ни в Япония вече над 50 години, превръщайки името „България“ в синоним на качество и здраве.
БЪЛГАРИЯ И ЯПОНИЯ ДНЕС
В периода 1990-2007 г. Япония предоставя на България над 90 милиарда йени под формата на заеми, безвъзмездна помощ и техническо сътрудничество чрез изпълнението на няколко проекта, част от т. нар. Официална помощ за развитие (ODA), като изграждане на Софийското метро, модернизация на пристанищата във Варна и Бургас, инвестиране в очистващи съоръжения в ТЕЦ „Марица Изток 2“, което позволява на централата да отговори на екологичните норми на ЕС.
През 2024-2025 г. година „Мейджи“ и българската държавна компания „Ел Би Булгарикум“ стартират работата на нова съвместна лаборатория в София. Тя се фокусира върху изследване на микробиома и разработване на пробиотици от ново поколение, които се изнасят за целия азиатски пазар.
Днес връзките между страните ни са надхвърлили рамките на традиционната дипломация, превръщайки се в стратегическо технологично и културно партньорство.
Историческим музей Правец продължава представянето на дипломатически подаръци от Япония и Индия, експонирани в юбилейната изложба ,, Дипломация и изкуство: Япония и Индия“.
…………………………………………………………..
ПОДАРЪЦИТЕ ОТ СТРАНАТА НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ
Император Хирохито (1901–1989), известен посмъртно в Япония като император Шова (Shōwa означава „Епоха на просветения мир“), е 124-тият японски император. Управлява в продължение на внушителните 62 години (от 1926 до 1989 г.) – най-дългото управление на японски монарх. В началото на управлението си Хирохито е считан за „живо божество“ (акицумиками) според традицията на Шинтоизма. През 1946 г. той официално се отрича от божествения си произход. Помага на Япония да се превърне от разрушена военна империя във втората най-голяма икономика в света (през 70-те и 80-те години на ХХ в.). Той е страстен учен и признат експерт по морска биология .
В периода на Втората световна война България и Япония са съюзници в рамките на Тристранния пакт. През 1939 г. българският цар Борис III е награден от император Хирохито с най-високото японско отличие — „Орденът на изгряващото слънце“. В замяна Хирохито получава българския орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“.
След смъртта на император Хирохито през 1989 г., неговите лични вещи и отличия стават част от императорското наследство. Сред тях се съхраняват и българските отличия, връчени му в годините преди войната, което е доказателство за дългогодишната (макар и географски отдалечена) връзка между двете монархии.
България прекратява дипломатическите си отношения с Япония през септември 1944 г. след смяната на политическия режим у нас. На 12 септември 1951 г. е подписана Спогодба за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни на ниво легации, но през 1964 г. те са издигнати в ранг на посолства, което бележи началото на активен икономически и културен обмен. Годините от 1959 до 1970 са периодът, в който двете страни се „опознават“ отново, за да се стигне до големия пробив на ЕКСПО ’70.
Тодор Живков, в качеството си на министър-председател на България, е първият български държавен глава, който посещава Страната на изгряващото слънце. Той отива там по покана на японското правителство специално за ЕКСПО '70. Това посещение е организирано с изключителен протокол и Живков е приет на най-високо ниво, включително с официална аудиенция при император Хирохито. Тази среща е историческа, тъй като за първи път лидер на социалистическа България се среща с японския монарх. Дипломатическият протокол изисква размяна на подаръци, който задължително трябва да представя културата и традициите на страната, от която идва. При тази среща е връчен един от подаръците от Япония– портрет на императорското семейство. Подаряването на портрет на императора с неговия личен монограм - златна хризантема - е изключително рядък акт на внимание в японския дипломатически протокол от онова време и доказателство, че е направен лично от императора. За Хирохито, който по традиция е бил дистанцирана и почти сакрална фигура, това е знак за най-високо лично уважение към държавния глава на гостуващата страна.
Портретът е в сребърна рамка и представя Хирохито (Шова) и неговата съпруга Нагако (Коджун). До снимката е експонирана бяла копринена кърпа Фукуши.
В японската култура белият цвят е символ на чистота, святост и божественост. Използването на бяла кърпа (или специални копринени ръкавици) означава, че предметът е толкова свещен, че не бива да бъде докосван с голи ръце.
Портретът на императора не е просто снимка – той се възприема като самото присъствие на монарха. Поднасянето му с кърпа е знак, че подаряващият и приемащият признават неговата върховна стойност. Портретите на императора са били пазени в специални олтари в японските училища и държавни сгради до края на Втората световна война. Изваждането им е ставало само при официални церемонии, винаги с покрити ръце и с дълбок поклон.
В съвременната дипломация, въпреки че императорът вече не се счита за божество, японският протокол остава най-стриктният в света. Когато чужди държавници посещават Япония днес, те продължават да спазват специфични правила при подаряването на предмети. Кърпата остава задължителна при работа с исторически артефакти или официални държавни регалии в присъствието на император Нарухито (внукът на Хирохито).
……………………………………………………
Отношенията ни с Япония са пример за „тиха дипломация“, изградена върху взаимно уважение към традициите и стремеж към съвършенство. През годините културният обмен се превръща в мост, който свързва два далечни народа чрез изкуството, естетиката и споделените ценности. Всеки дар от Страната на изгряващото слънце е не просто вещ, а символ на хармония и дългогодишно приятелство.
В постоянната експозиция на Музеен комплекс е изложен самурайски шлем, подарък от император Хирохито и връчен по време на Световното изложение в Осака 1970 г. България е единствената страна от социалистическия блок, поканена да участва във форума с електронноизчислителна машина ,,Елка“. Това е „българското чудо“, което променя представите за технологиите през 60-те и 70-те години на ХХ в. и е един от най-силните ни козове в технологичната дипломация от онова време.
Посетителите ще имат уникалната възможност да видят втория самурайски шлем кабуто от епохата Едо.
Шлемът, придружен с калиграфски надпис, е дарен от професор д-р Шигейоши Мацумае, една от най-значимите личности за развитието на българо-японските отношения през втората половина на миналия век. Основател на Токайския университет, експерт в областта на информационните технологии и дългогодишен депутат в японския парламент, проф. Мацумае се превръща в ,,мост“ между културите на двете страни и се счита за един от най-големите приятели на България от японска страна. Удостоен е с титлата ,,Почетен доктор на Софийския университет (1980 г.) и е член на Управителния съвет на Международната фондация ,,Св. Св. Кирил и Методий“.
Подаряването на самурайски шлем в контекста на официални държавни посещения е жест с дълбока символика, който надхвърля обикновения дипломатически етикет. Той е символ на чест, смелост, сила и дух на воина. С поднасянето на такъв подарък Япония символично споделя тези добродетели с получателя, пожелавайки му мъдрост и устойчивост в управлението.
…………………………………………………………………………….
Във витрината с подаръци от Япония, част от юбилейната изложба на ИМ Правец, до портрета на император Хирохито (Шова) и неговата съпруга, за който стана дума в предишна наша публикация, стои този на принц Микаса (Такахито) – най-малкият брат на японския император (1915-2016) .
Принц Микаса не е просто „фигура от протокола“, а изтъкнат учен-ориенталист и археолог, почетен председател на Центъра по близкоизточна култура в Япония. Общият интерес към древната история и особено тракологията, създава личната връзка между него и българското ръководство. Той играе централна роля в честванията на „1300 години България“ в Япония. Тракийското злато е показано в Токио именно с неговата благословия. Лично подкрепя съвместните археологически разкопки между България и Япония край село Дядово. Впечатлен от тракийското наследство, той често го споменава в своите научни среди.
През 1987 г. принц Микаса и съпругата му пристигат на официално посещение в България. Тодор Живков ги приема с най-високи държавни почести.
До последно пази топли чувства към България, наричайки я „страна на рози и древна мъдрост“.
Неговият портрет също е в сребърна рамка и златен монограм, подобно на императорския, експониран с неизменната бяла копринена кърпа Фукуши.
……………………………………………………………………………………
Във витрина ,,Япония“ е експонирана уникална колекция от автентични калиграфски принадлежности, включващи ценни печати и специален червен восък (цинку) - гъста смес от фино смлян цинобър и рициново масло.
Когато говорим за изкуство и дипломация, често се сблъскваме с парадокса, че най-ценните предмети не винаги са най-блестящите. Калиграфските печати са точно такъв случай – те носят своята тежест не чрез мащаб, а чрез символика. В източната култура те са еквивалент на подпис и носят държавна или фамилна тежест. Когато е дипломатически дар, посланието е: „Ние Ви признаваме правото да подпечатвате (утвърждавате) нашите общи дела“.
Дарението е с инициалите на NTV – телевизия Нипон - един от най-влиятелните медийни гиганти в Азия. Nippon TV е символ на прехода на Япония от следвоенна бедност към технологично господство, а нейният магнат Мацутаро Шорикѝ остава една от най- влиятелни личности в японската история на 20-ти век. След неговата смърт (умира 1969 г.) наследниците и ръководството на Nippon TV продължават неговата линия на меценатство. Магнатът, който стои зад това дарение , (като наследник на политиката на Шорики), е Йошицугу Кобаяши, дългогодишен президент на NTV. През 1979-1981 г., във връзка с честванията на „1300 години България“, телевизия Нипон прави серия от грандиозни жестове: дарява огромна сума (над 1 милион долара по онова време) за техническото оборудване на Народния дворец на културата (НДК) – камери, монитори и техника, която е била върхът на технологиите. Телевизията спонсорира и гостуването на българските тракийски съкровища в Япония, което предизвиква истинска сензация. Тъй като Шорики е бил голям поддръжник на бойните изкуства (той е 10-ти дан по джудо), част от даренията и контактите минават и по линия на спорта.
В Япония съществува традиция, при която големи компании „осиновяват“ културни паметници. Благодарение на печалбите на телевизията, наследниците на Шорики финансират и реставрацията на Сикстинската капела във Ватикана. Фактът, че България е била сред техните приоритети наравно с Ватикана, говори за мащаба на тогавашните ни отношения.
…………………………………………………………………………………………
Водопадът Начи е част от обектите на ЮНЕСКО и е символ на древността. Подаряването на негово изображение за 1300-годишнината на България е изключително премерен жест. Япония казва: „Ние, които почитаме нашите вековни светини, прекланяме глава пред вашата вековна история.“ Автор на паното е Такаюки Канеко, който работи в сферата на класическата японска живопис. В японската йерархия на изкуствата, неговите произведения се считат за „национално съкровище“. Подаръкът е връчен от японската мултинационална корпорация Takashimaya.
Паното има вертикална форма, навива се като пергамент и се съхранява в кутия от Пауловния (Кири). Върху капака има калиграфски надпис с туш, представящ заглавието. В японската традиция вертикалният формат символизира връзката между земното и божественото. Тъй като водопадът е самото божество (ками), неговата мощ може да бъде предадена единствено чрез силно издължена вертикала. Тя подчертава главозамайващото падане на водата от 133 метра.
Представена е традиционна японска живопис, изпълнена върху хартия Ваши и вероятно комбинация от техника Суми-е (специален черен туш) и Нихонга (стрити на прах минерални пигменти). Тези бои не избледняват с вековете. Такива свитъци са изключително капризни. Те изискват специална влажност, за да не стане хартията чуплива.
Хартията ваши е известна като „хартията, която живее 1000 години“. За честването на 1300-годишната история на България, изборът на материал с такава дълговечност е съзнателен дипломатически комплимент – признание за устойчивостта на българската държава. Даровете са насочени към културната идентичност. Япония казва: „Ние разбираме какво е да имаш вековна история и ви подаряваме нашия най-светъл символ на непреходността.“
В годината на големия юбилей (1981), това е послание за силата на българския дух, който подобно на водопада, тече непрестанно през вековете, без да губи своята посока.
……………………………………………………………………………….
„Идвам във вашата страна на розите от моята страна на лотоса“
Индира Ганди
Дипломатическите отношения между България и Индия се установяват през 1954 г. Това е стратегически ход и за двете страни. За България това е излаз към необвързаните държави и голям нов пазар, а за Индия – намиране на доверен партньор в Източна Европа, който разполага с развита за времето си тежка промишленост и селско стопанство.
България е сред първите страни от Източния блок, които признават независимостта на Индия и подават ръка за сътрудничество.
Ролята на Индира Ганди е фундаментална за превръщането на отношенията между двете страни от чисто формални дипломатически връзки в истинско стратегическо и духовно партньорство. Доц. д-р Кандиларов описва нейния принос като част от „Златния период“ на двустранното сътрудничество.
Индира Ганди е първият индийски министър-председател, който посещава България (през октомври 1967 г.). Това посещение дава мощен тласък на отношенията. Тя посещава страната ни отново през 1981 г., като всяка нейна визита е съпроводена с подписването на ключови икономически и културни спогодби. Нейният израз „Идвам във вашата страна на розите от моята страна на лотоса“ остава символ на това приятелство.
Един от най-интересните аспекти на този период е тясното сътрудничество и личното приятелство между Индира Ганди и Людмила Живкова. Ганди припознава в идеите на Живкова (като движението „Знаме на мира“ и честванията „1300 години България“) близки до индийската философия ценности. Под тяхно покровителство се организират стотици изложби и събития. По повод 1300-годишнината от основаването на българската държава, Индира Ганди участва в засаждането на 1300 български рози от Казанлъшката долина в духовния център Ауровил в Индия – жест, който символизира вековната история на България и неразривната ѝ връзка с индийската култура.
В разгара на Студената война, като лидер на Движението на необвързаните, тя вижда в България доверен партньор от Източния блок, който е склонен на по-гъвкава и независима културна и икономическа политика. Това позволява на България да има уникален достъп до индийския пазар и политически елит, какъвто други социалистически страни по това време нямат.
След 1989 г. отношенията преминават през период на пренастройка към пазарна икономика и нови политически реалности, като днес се фокусират върху високите технологии, фармацията и отбраната.
Почитта към Индира Ганди в България е съхранена и до днес, като нейното име носи една от детските градини в град Правец.
Индия продължава да бъде ключов партньор в доставката на суровини за българската фармацевтична индустрия. Интересното развитие са новите индийски правила за производство на лекарства (влизащи в сила през 2026 г.), които хармонизират стандартите и улесняват съвместните проекти в областта на клиничните изпитвания в България. През 2025 г. се провеждат мащабни фестивали като „Namaskar India“, които привличат хиляди посетители в София. Университетите в България отчитат рекорден брой индийски студенти, особено в специалностите медицина и инженерни науки, което създава дългосрочни мостове между двете страни.
В следващите публикации ще ви представим част от дипломатическите подаръци от Индия, експонирани в Музеен комплекс, включени в юбилейната изложба.
…………………………………………………………………
ПАНО ,,ПАУН“
Един от най-атрактивните подаръци, експониран в юбилейната изложба ,,Дипломация и изкуство: Япония и Индия“. Паното е триизмерно, изпълнено в техника Zardosi – изключително фина и сложна ръчна бродерия със сърма, коприна и полускъпоценни камъни. Тялото на пауна и всяко отделно перо от опашката му са подплатени с памук, преди да бъдат покрити със златни нишки. Това създава ефект, при който птицата ,,изпъква“ от черната кадифена основа. Използвани са ахати, тюркоаз, малахит. Хиляди малки позлатени пластинки са пришити една върху друга, за да имитират застъпването на перата. В долния десен ъгъл е разположено следното посвещение:
„To H. E. Mr. Todor Zhivkov
President of Bulgaria,
Compliments,
from B. L. Gupta & Co.
Delhi, India”
Името Gupta е знак за автентичност и изключително високо качество. Изделията на това ателие в Делхи се считат за произведения на приложното изкуство и са подарявани на кралски особи и президенти по целия свят.
Паунът е избран за национална птица на Индия и символизира безсмъртие, гордост и просперитет. Подаръкът е връчен от Индира Ганди по време на нейното официално посещение през 1981 г. , което съвпада с честванията за 1300-годишнината на българската държава.
Теодора Иванова-уредник