Църквата "Св. Атанасий Велики"

Църквата „ Св. Атанасий Велики”, Правец GPS координати: N 42˚53′17.0″  Е 023˚54′52.0″  mH 477 м

През 50-60-те години на ХІХ в., местното население постепенно възстановява икономическото си състояние, утвърждава националното си съзнание. Това поражда необходимостта правчани да съградят свой храм. Те започват постъпки за нужното разрешение. В отговор на това  през 1851г. получават султански документ, „височайши и августейши акт – Тугра на АБДУЛ МЕДЖИТ, син на Махмуд, винаги победител” (ИМ-Правец, спомагателен фонд), с който им се разрешава възстановяването и поправянето  на храм, на старото му местоположение и в първоначалния му вид. Преди издаването на султанския документ е направен оглед на място, от който се установява, че храмът наистина има нужда от възстановяване. Турският документ е доказателство за съществуването на по-стара църква на мястото на днешната, която се споменава като действаща до 20-те години на ХІХ в. Църквата „Св. Атанасий Велики” е първата обществена сграда в Правец, построена през  1851-1853 г. в южния край на селото, върху по-стара средновековна черква.  Построена е върху терен, намиращ се в най-високата част на селището, така наречената Горна чаршия. През 1895-1896 г. е преустроена в по-масивна сграда, като се запазва южната врата на притвора, висока е 20 м.  

В южната част на двора е било старото гробище на село Правец. Петър Ценов разказва, позовавайки се на свидетелства на местните жители, че преди да бъде построена църквата, мястото се наричало „Горуня”. На него причистява и държи проповеди поп Тодор, служил в Правец през първата четвърт на ХІХ в. и създава килийно училище през 1820 г. Документалните източници от тази епоха разкриват приноса на местните свещеници за развитието на просветното дело в Правец. 

В северната част на църковния двор в 1861 г. е построено първото училище на селото. 
В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна едноабсидна сграда,  с  камбанария от запад. Ценни са иконите и самият дърворезбован иконостас, дело на възрожденски зографи. До средата на миналия век църквата е имала две симетрично разположени кубета. Източното кубе е изпълнявало декоративна функция, по-късно е разрушено с цел да се олекоти конструкцията на храма. В днешния си вид, храмът е с едно кубе – камбанария и се намира в западната част на храма, в предпритворното пространство.

В църковния двор има старо гробище, тук са гробовете на поп Марко, съратник на Васил Левски, ръководител на българската национално-освободителна революция и на Вълко Цолов, Диарбекирски заточеник.

Храмът притежава статут на художествен (18.09.1978г.) и на архитектурен паметник (12.03.1985 г.) на културата

Легенда разказва, че двама братя козари случайно откриват полурухналата църква на мах. Чекотюм през 1697 г. В тази старина служи скитник бунтар Видений, беглец, участник в Чипровското въстание, под името поп Михо. Прииждат  поклонници от близки и далечни селища и храмът се превръща в манастир. В Кондиката са записани стотици имена на дарители от близки и далечни краища особено през ХVІІІ в.
Манастирският храм е възстановен през 1820-1830 г. по инициатива на поп Никола Савчев от рода Сметанци. Непосредствено до църквата на скалисто място е издигната двуетажна сграда с приземие. На изток от църквата се намира старата магерница, просъществувала до 30-те години на ХХ в. През 1822 г. се построява килийно училище, едно от първите в околията. Запазен надпис от 1841г. сочи, че поп Петър става ктитор на строежа на притвора. От този период е и каменния надпис над прозорчето от южната част на храма – 1847 г. Вероятно това е годината на приключване на всички ремонтни дейности. Манастирът се превръща в пазител на българския дух и национално самосъзнание, в религиозен просветен и културен център. Съхранява ценни ръкописни и старопечатни книги: Октоих от 1494г., първата печатна книга с кирилица на Балканския полуостров, Лвовско евангелие от 1681 г., Пендикостар от 1777 г., ръкописен псалтир.

Днес е запазен само храмът. Той представлява еднокорабна, триконхална базилика с апсида и преддверие, с цилиндричен свод. От двете страни на базиликата има две издадени навън една срещу друга ниши (конхи). В северната в миналото тайна врата и подземен тунел водели до битовата сграда. Според запазено предание и сведения на краеведи през тази врата минава В. Левски, когато намира убежище тук.
Манастирът на два пъти е женски. В края на ХІХ в. служат три монахини. През 1930 г. те отново са три, дошли от София.

Изграден е добре оборудван съвременен манастирски комплекс. Добрите битови условия превръщат Чекотинския манастир в привлекателно място за поклонение и отдих. Увеличава се броят на посетителите, привлечени от възможността за докосване до духовността и древната история, от живописната природа в местността около манастира, чистия въздух и битовите условия, които той предлага.