Местен краевед Сава Георгиев съобщава един факт: “При разкопаването на манастирските имоти, преди много години бяха намерени златни пари, една златна пръчка, вероятно дръжка на чаша, ако се съди по формата, една сребърна кратунка и други предмети”.
Източниците отнасят разрушаването на манастира във времето на масово потурчване на селата от Ловчанска, Белослатинска, Луковитска и Тетевенска околии, около 1636 г., когато много от селата в тези райони са унищожени при настъплението на аскер под водачеството на паша Чанпалаоглу. В запазена приписка в Богородичник от Етрополския манастир “Св. Троица”, записана по настояване на Тихан от с. Видраре, син Тиханов четем: “ …. лето 1636…. В това време дойде огромно множество войска в Етрополе и в София и поруши църкви Чанпалаоглу паша”. Други източници потвърждават преданието за просъществуването на манастира до към 1801-1802 г. Вероятно става въпрос за няколкократно разрушаване на манастира от кърджалиите, като след последното такова той запустява и престава да съществува.
На мястото, където е бил манастирът, след Освобождението е построен едноименен параклис “Св. Николай, който е запазен и до днес. По вградения надпис над входа разбираме, че е изграден през 1897 г. от Марин Лалов и жена му Стана, родители на 7 деца, чиито имена са изписани.
В архитектурно отношение малката сграда представлява еднокорабна, едноапсидна псевдобазилика, покрита с каменни плочи, с дървен олтар. В църквата “Св. Параскева” са запазени и до днес икони, които са принадлежали на параклиса. На 22 и 23 май стар стил ежегодно се празнува събор на селото, една традиция, възродена през последните години на 9 май.
