Входът на крепостта е от изток. Входът е с асиметрично решение на укрепената линия, фланкиран от юг с една правоъгълна кула, от север с масивна 3 м дебела стена, издадена с около 2 м пред стената. Проучванията показват наличието на два строителни периода. През втория строителен период южната кула е премахната и върху вътрешната й половина е издигната нова крепостна стена с дебелина 2.10 м. Предната част от кулата е запазена във височина до 1 м и изпълнява функцията на нисък контрафорс, укрепващ стената откъм стръмния източен скат. Северно от входа, в края на старата крепостна стена при преустройството е издигната малка плътна кула с размери 3/3.80 м. До вътрешното й лице на фуга е долепена нова крепостна стена. . Старата крепостна стена, запазена във височина до 1,30 м изпълнява ролята на нисък контрафорс.
Разкрита е крепостната стена на запад от входа в югоизточния и югозападен сектор и в северозападния ъгъл. Характеристиката на фортификацията е следната: стени, градени от ломени и обработени камъни, споени с бял хоросан в сравнително правилни редове с дебелина 1,40 м, в по-уязвимите места до 1,60-1,80 м. Лицата са добре оформени. Те стъпват върху естествената скала, използвана на места за основа на градежа, като предварително грубо е подравнявана. Там където няма скала основата е пласт трамбована пръст. Използвани са изцяло предимствата на естествено укрепения терен. На този етап от проучванията освен крепостните стени, фортификационни съоръжения (кули и др.) са засвидетелствани само при входа от изток, който е с асиметрично решение за целите на защитата. До момента във вътрешността на крепостта са проучени дванадесет сгради или части от тях, повечето едноделни и с правоъгълен план. Само сграда 6 е с четири помещения. Поради ограничения и неравен терен уличната мрежа представлява тесни и къси пасажи между сградите, маркирани от очертанията на постройките. Сградите са отделени една от друга с тесни пространства помежду си, а не са верижни по план, разделени само от обща стена, както е при голяма част от известните крепости. В източния сектор на крепостта е открита ковашка пещ за обработка на метал (VІ в.). Тя има форма на подкова с правоъгълен план, издължена в посока И – З. Изградена е от ломени камъни на калова спойка и хоросан. От вътрешната страна има обмазка с дебелина до 20 см от пръст с хоросан, фрагменти от счукани тухли, въглени и шлака. Открити са големи фрагменти шлака. Разчистен е входът на пещта.
В централната част на билото е разкрита масивна каменна структура-платформа, изградена от по-големи ломени и сравнително добре обработени камъни с квадратна и правоъгълна форма на калова спойка. Пълнежът (emplecton) се състои от по-малки трошливи камъни, като между тях има пръст. Тя има укрепваща и оградна функция или вероятно е с култов характер.
Проучванията потвърждават, че под, южно и югоизточно от сграда 1, както и около каменната платформа има пласт от тракийската епоха. На база на нашите наблюдения на терен и въз основа на откритите и обработени находки и материали, можем да твърдим, че на билото на хълма в края на V и през ІV в. пр. н. е. има поселение и вероятно светилище. Разкрит е културен пласт с дебелина от около 1,5 м, образуван от останки от жертвоприношенията, със следи от пожар и разрушения, наситен с въглени и пепел, голямо количество керамични фрагменти характерни за IV в. пр. н. е., който лежи непосредствено върху скалната основа. Открити са множество каменни точила, различни по форма и размери, повечето от тях не са използвани, части от хромели. Върхът е скалист и първите ритуални действия вероятно са извършвани върху самата скала и са свързани с нейното почитане.
Античното укрепление на възвишението е изградено към 40-те години или средата на ІІІ в. и функционира най-късно до края на VI в. – началото на VІІ в. Около 60-те или 70-те години на ІІІ в. в центъра на хълма е издигната сграда 2. Тя има представителен монументален вид (това е единствената сграда градена с хоросан), разположена е в най-високата централна част на крепостта и вероятно има административно-резиденциален или култов характер. По същото време е изградено и укреплението. На базата на стратиграфските данни, откритите материали и характера на градежа можем да твърдим, че крепостта е изградена в средата на ІІІ в. и придобива по-голямо значение през ІV в., когато редица такива крепости са включени във вътрешната отбранителна система на провинциите Долна Мизия и Тракия и е част от Старопланинската укрепителна система. Останките от гъсто разположените сгради във вътрешността, голямото количество фрагменти битова керамика, монетите, предметите, свързани с бита на обитателите доказват, че крепостта има функции на укрепено селище. Крепостта Боровец спада към планинските укрепени селища с площ под 1 ha със солидни, градени с камък и хоросан фортификационни съоръжения, възникнали първоначално като укрепено военно убежище преди ІV в. и съществува до края на VІ-началото на VІІ в.
Преди издигането на крепостта на възвишението е имало тракийско светилище представено от жертвена клада. Силно дестабилизирани от военните поражения през 270-272 г. римските гарнизони са принудени да изоставят териториите на север от Дунав и да се изтеглят на юг от реката. Те се заселват в района на Сердика, където формират нови провинции. Получените стратиграфски данни на крепостта Боровец показват, че изграждането на укреплението е станало около 60-70-те години на ІІІ в. и може да се свърже с тези събития. Развивало се е и през ІV в. и е функционирало до VI в. Един от преломните моменти, който дава импулс за изграждане на малки укрепления, като това на Боровец, вероятно е свързан с масираните готски нападения в периода след 248-269 г. Откритите материали са от времето на императорите Елагабал (218-222), Гордиaн ІІІ (238-244), Траян Деций (249-251), Валериан І (253-260), Клавдий ІІ Готски (268-270) и Аврелиан (270-275), Константин І (306-337), император Валентиниан І (364-375), Теодосий І (379-395), Марциан (450-457), Лъв І (457-474), император Юстин І (518-527) и Юстиниан І (527-565).
Археологическите проучвания продължават. Крепостта крие още тайни и се превръща в атрактивен туристически маршрут.
