27.05.2024

Църква Св. Атанасий, Правец

Църква Св. Атанасий, Правец
Църква Св. Атанасий, Правец
Църква Св. Атанасий, Правец

Назад
Напред
Църквата „ Св. Атанасий Велики”, Правец GPS координати: N 42˚53′17.0″  Е 023˚54′52.0″  mH 477 м През 50-60-те години на ХІХ в., местното население постепенно възстановява икономическото си състояние, утвърждава националното си съзнание. Това поражда необходимостта правчани да съградят свой храм. Те започват постъпки за нужното разрешение. В отговор на това  през 1851г. получават султански документ, „височайши и авгутейши акт – Тугра на АБДУЛ МЕДЖИТ, син на Махмуд, винаги победител” (ИМ-Правец, спомагателен фонд), с който им се разрешава възстановяването и поправянето  на храм, на старото му местоположение и в първоначалния му вид. Преди издаването на султанския документ е направен оглед на място, от който се установява, че храмът наистина има нужда от възстановяване. Турският документ е доказателство за съществуването на по-стара църква на мястото на днешната, която се споменава като действаща до 20-те години на ХІХ в. Църквата „Св. Атанасий Велики” е първата обществена сграда в Правец, построена през  1851-1853 г. в южния край на селото, върху по-стара средновековна черква.  Построена е върху терен, намиращ се в най-високата част на селището, така наречената Горна чаршия. През 1895-1896 г. е преустроена в по-масивна сграда, като се запазва южната врата на притвора, висока е 20 м.  … ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ …

В южната част на двора е било старото гробище на село Правец. Петър Ценов разказва, позовавайки се на свидетелства на местните жители, че преди да бъде построена църквата, мястото се наричало „Горуня”. На него причистява и държи проповеди поп Тодор, служил в Правец през първата четвърт на ХІХ в. и създава килийно училище през 1820 г. Документалните източници от тази епоха разкриват приноса на местните свещеници за развитието на просветното дело в Правец. 
В северната част на църковния двор в 1861 г. е построено първото училище на селото. 
В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна едноабсидна сграда,  с  камбанария от запад. Ценни са иконите и самият дърворезбован иконостас, дело на възрожденски зографи. До средата на миналия век църквата е имала две симетрично разположени кубета. Източното кубе е изпълнявало декоративна функция, по-късно е разрушено с цел да се олекоти конструкцията на храма. В днешния си вид, храмът е с едно кубе – камбанария и се намира в западната част на храма, в предпритворното пространство.
В църковния двор има старо гробище, тук са гробовете на поп Марко, съратник на Васил Левски, ръководител на българската национално-освободителна революция и на Вълко Цолов, Диарбекирски заточеник.
Храмът притежава статут на художествен (18.09.1978г.) и на архитектурен паметник (12.03.1985 г.) на културата.