В южната част на двора е било старото гробище на село Правец. Петър Ценов разказва, позовавайки се на свидетелства на местните жители, че преди да бъде построена църквата, мястото се наричало „Горуня”. На него причистява и държи проповеди поп Тодор, служил в Правец през първата четвърт на ХІХ в. и създава килийно училище през 1820 г. Документалните източници от тази епоха разкриват приноса на местните свещеници за развитието на просветното дело в Правец.
В северната част на църковния двор в 1861 г. е построено първото училище на селото.
В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна едноабсидна сграда, с камбанария от запад. Ценни са иконите и самият дърворезбован иконостас, дело на възрожденски зографи. До средата на миналия век църквата е имала две симетрично разположени кубета. Източното кубе е изпълнявало декоративна функция, по-късно е разрушено с цел да се олекоти конструкцията на храма. В днешния си вид, храмът е с едно кубе – камбанария и се намира в западната част на храма, в предпритворното пространство.
В църковния двор има старо гробище, тук са гробовете на поп Марко, съратник на Васил Левски, ръководител на българската национално-освободителна революция и на Вълко Цолов, Диарбекирски заточеник.
Храмът притежава статут на художествен (18.09.1978г.) и на архитектурен паметник (12.03.1985 г.) на културата.
