Разрушаван и възстановяван многократно, храмът на манастира е възстановен през 60- те години на ХІХ в. В каменен надпис над входната врата на храма е написана 1866 година. Манастирският храм е изграден само от тухли и камък, без използването на никакъв дървен материал, с оглед при евентуален пожар той да не бъде разрушен.
В архитектурно отношение построения храм, запазен и до днес представлява масивна еднокорабна, псевдобазилика от Атонски тип, с три обемисти петстранни апсиди с вградени релефи и барелефи по фасадата, каменни надписи. Те са ценен източник за имена на ктитори и епитропи, за майстора на строежа, а вградените хералдически елементи са показателни за вярата на местното население в скорошното освобождение. Интерес представлява дърворезбованият иконостас и иконите от ХІХ в. На вградения от ляво над входната врата каменен надпис са изписани имената на Цвятко Вълчев, председател на Правешкия революционен комитет от времето на В. Левски и Стамен Вълчинов – негов сподвижник. Предания и легенди засвидетелстват посещенията на В. Левски в манастира. С основание може да се каже, че манастирът се превръща в един от центровете на местното население в борбата му за национална независимост и новобългарска просвета и култура.
Запазена е и манастирската магерница от времето на съграждането на храма, възстановена и обновена. Храмът на манастира “Св. Теодор Тирон” и манастирската сграда са обявени за паметници на културата.
И до днес е запазена една традиция, просъществувала през вековете. От незапомнени времена два пъти годишно стават събори – на Тодоровден, когато е и събора на град Правец и на Св. Троица.
