Преди построяването и в началото на ХІХ в. в Осиковица има двама свещеници, които поради липса на храм служат в „Св. Параскева”, изградена „през 1730, а впоследствие в 1834 г., преустроена и възобновена. Светото причастие се донася от с. Видраре. Тези сведения са потвърждение, че на мястото на новата постройка съществува стара, полурухнала и се налага нейното обновяване.
Ясни веществени свидетелства за строежа на църквата се намират през 1834 г. На северната страна на храма, над входната врата е поставена каменна плоча с надпис на църковнославянски: „…создаде съ сей храмъ преподобная Мати Параскева въ лето от Рождество 1834”. В Черковна история, съхранявана в музейната сбирка на Старото класно училище, с. Видраре, се четат имената на спомоществувателите на храмовия строеж. В друг надпис на западния вход на храма се чете годината 1862, вероятно отбелязваща последното храмово преустройство. Чак през 1934 г. към западния вход е пристроен притвор.
В архитектурно отношение църквата „Св. Параскева” представлява масивна трикорабна базилика, едноабсидна, с предверие и покрив от ломени каменни плочи и интересна фасада.
Храмът във Видраре е образец от най-богата съвкупност на изключително ценни елементи на стария иконостас и царските двери, венчилката над иконостаса, царските икони и част от апостолския фриз. По иконите има богата информация за дарителите и зографите. Духовността е добила своята истинска материализация при най-добрите иконописци, а иконите от царския ред са изпълнени с даренията на хора от цялата страна. Това е отразено в множеството текстове на иконите и по сцените от стенописната украса. Стенописите по стените на храма са от 1885 и от 1905 г. В църковния двор през 1888 г. е изградена камбанария. В него са погребани и свещенници-просветители.
Храмът „Св. Параскева” във Видраре е най-големия в община Правец, с най-богата каменна пластика около прозорците и вратите по фасадите на храма, по подпокривния корниз и по ъгловите пиластри, с най-добрите железаро-ковашки решетки на вратите и прозорците на храма.
