21.11.2024

Манастир Св. Архангел Михаил, Калугерово

Чекотински манастир  Св. Архангел Михаил, с. Калугерово
Чекотински манастир  Св. Архангел Михаил, с. Калугерово

Назад
Напред
Чекотински манастир Св. Архангел Михаил, с. Калугерово GPS координати: N 42˚59′22.44″  Е 023˚52′27.98″  mH 279 м Манастирът се намира на 3 км северозападно от с. Калугерово, в махала Чекотин. Разположен е в живописна долинна местност по поречието на р. Малък Искър. По предание манастирът съществува от периода на Второто българско царство. Построяването му се свързва с времето ХІІ-ХІІІ в. като се посочва годината 1184-та. При изкопни работи около манастирския храм е намерена средновековна гривна и следи от стари основи, вторично употребени дялани камъни, антични култови знаци върху скален блок в двора и мраморни плочи в подовата храмова настилка, свидетелстващи за изграждането на църквата върху древен, античен храм. По време на завладяването на България от турците манастирът е разрушен и запустява. Писмени сведения за Чекотинския манастир се намират чак през 50- те години на ХVІІ в. … ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ …

Легенда разказва, че двама братя козари случайно откриват полурухналата църква на мах. Чекотюм през 1697 г. В тази старина служи скитник бунтар Видений, беглец, участник в Чипровското въстание, под името поп Михо. Прииждат  поклонници от близки и далечни селища и храмът се превръща в манастир. В Кондиката са записани стотици имена на дарители от близки и далечни краища особено през ХVІІІ в.
Манастирският храм е възстановен през 1820-1830 г. по инициатива на поп Никола Савчев от рода Сметанци. Непосредствено до църквата на скалисто място е издигната двуетажна сграда с приземие. На изток от църквата се намира старата магерница, просъществувала до 30-те години на ХХ в. През 1822 г. се построява килийно училище, едно от първите в околията. Запазен надпис от 1841г. сочи, че поп Петър става ктитор на строежа на притвора. От този период е и каменния надпис над прозорчето от южната част на храма – 1847 г. Вероятно това е годината на приключване на всички ремонтни дейности. Манастирът се превръща в пазител на българския дух и национално самосъзнание, в религиозен просветен и културен център. Съхранява ценни ръкописни и старопечатни книги: Октоих от 1494г., първата печатна книга с кирилица на Балканския полуостров, Лвовско евангелие от 1681 г., Пендикостар от 1777 г., ръкописен псалтир.
Днес е запазен само храмът. Той представлява еднокорабна, триконхална базилика с апсида и преддверие, с цилиндричен свод. От двете страни на базиликата има две издадени навън една срещу друга ниши (конхи). В северната в миналото тайна врата и подземен тунел водели до битовата сграда. Според запазено предание и сведения на краеведи през тази врата минава В. Левски, когато намира убежище тук. Манастирът на два пъти е женски. В края на ХІХ в. служат три монахини. През 1930 г. те отново са три, дошли от София.
Изграден е добре оборудван съвременен манастирски комплекс. Добрите битови условия превръщат Чекотинския манастир в привлекателно място за поклонение и отдих. Увеличава се броят на посетителите, привлечени от възможността за докосване до духовността и древната история, от живописната природа в местността около манастира, чистия въздух и битовите условия, които той предлага.