Стените са масивни с дебелина до 0,90 м, изградени с дялани и ломени камъни споени с бял хоросан. Основите са вкопани на определена дълбочина от нивото на стария терен. Тя е само с един вход от запад. За праг е поставен голям полукръгъл мелничен камък. Престолната маса (светата трапеза), която е стояла в основата на апсидата е направена от масивен каменен блок. По форма тя много напомня на късноантичните надгробни ари от римската епоха.
Апсидата на църквата е оформена като полукръгла дъга. В средата на апсидата има отвор за прозорец. В североизточния ъгъл, в основата на апсидата, е оформена малка ниша (протезис). До нея, на северната стена, е изграден прозорец. В югозападния ъгъл на наоса, на западната стена, е изградена втора ниша, чиято функция не е достатъчно изяснена. Възможно е там да са съхранявани съдовете и пособията, необходими при извършването на свето кръщение.
Подът на църквата е павиран с големи плочести камъни, подредени плътно един до друг. Върху него се открива голямо количество фрагменти нападали стенописи, а също така и две монети – едната е османска сребърна монета, сечена през ١١٩٣ (1778–1779).
Сред руините на църквата са открити надгробни кръстове, характерни за периода XVIII–XIX в., голямо количество керамика от периода XIX–началото на ХХ в., както и архитектурни детайли.
За допълнително укрепване на стените на църквата във височина са използвани вградени в зида дървени талпи. Стените на църквата отвътре, а вероятно и на някои места отвън, са били украсени с изящна стенописна украса, като е използвана смесена техника „ал фреско“ и рисуване с „яйчена темпера“. Добре запазилият се до днес колоритен интензитет говори за изключително добрите познания и прецизно спазване на технологичните изисквания от зографа. Храмът се датира в ХІV в.
Църквата е изградена върху руините на по-ранна сграда от ІV в. пр. н.е. Потвръждение за това е открития олтар с кръгла форма (наподобява погача) с жълторозов цвят. Моделиран е на принципа на изпълнение на ритуален хляб – „на грудки и ленти”, месени и прилепвани една към друга При външния югозападен ъгъл на църквата, се откриват следи от вероятен баптистерий, който също е бил богато изписан със стенописи.
Резултатите от археологическите разкопки на архитектурните останки в местността “Манастирски ливади” показват съществуването на два строителни периода. Първият се отнася към трако-римската епоха, а вторият се свързва с времето на Второто българско царство, когато тук е била издигната малка по размери, но масивна като градеж и богато стенописана църква.
Подробна информация за обекта, както и материалите открити по време на разкопките са експонирани и може да се видят в Исторически музей Правец.
