03.12.2022

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ-ПРАВЕЦ ОТБЕЛЯЗВА С УНИКАЛНА ИЗЛОЖБА 41 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА ПРАВЕЦ ЗА ГРАД

По традиция Исторически музей-Правец се включва в програмата, посветена на 41-годишнината от обявяването на Правец за град, с поредната гостуваща изложба.
На 16 октомври ще бъде открита изложбата „Съкровището от Над Сент Миклош – златото на предците, шедьовър на ранносредновековното изкуство в Европа“.

Съкровището ще бъде експонирано в залата за временни изложби на Исторически музей-Правец.

Златното съкровище на българските ханове е намерено на 03.07.1799 г. край град Над Сент Миклош (Голям Свети Никола) в областта Банат, днес в Румъния. Наскоро след откриването му е пренесено във Виена, където се съхранява и до днес в Музея на история на изкуството. Анотирано е като прабългарско и отнесено към IX век. При посещението си у нас по повод честването на 1300 България, австрийският канцлер Бруно Крайски (1970-1983) посещава и Правец, подарява абсолютно точно копие на съкровището на Националния археологически институт с музей при БАН. Днес то се съхранява в Националния исторически музей в София.

Гостуващата изложба в Исторически музей-Правец се реализира с любезното съдействие на Националния археологически институт с музей и Националния исторически музей-София, за което ние от сърце благодарим.

Съкровището от Над Сент Миклош се състои от 23 златни съда 18-22 карата, с общо тегло 9,924 кг. Състои се от седем кани, с прецизна релефна изработка и различни размери, една елипсовидна фиала, четири широки тасчета-чаши с по една тока за окачване на колан, две конусовидни чаши, два бокала, две купи-чаши с бичи глави, една купа наутилус, две патери, една богато украсена купа и един рог-ритон. Част от предметите са изработени през VІІ-VIII век, когато са извършвани вероятно и допълнителни златарски интервенции, като надписване и монтиране на златните халки за окачване на колана на част от по-старите съдове. Голямото разнообразие от форми и стилове на изработка на предметите говори за дългото време на събирането им и за многопосочните културни контакти на няколко владетели-собственици на съкровището, вероятно български ханове през VІІ – VІІІ в. Съдовете са с прецизна ювелирна изработка. Върху някои от тях са представени историкомитологични сцени и надписи на старобългарски език. Повече от два века след откриването му съкровището все още е загадка за учените и крие своите тайни. Произходът на златните съдове без съмнение е въпрос, вълнувал най-много изследователите на съкровището, като са изказвани теории за аварски, тюркски, персийски, ирански, хунски, маджарски, византийски и, разбира се, български произход на находките. Експерти от България доказват недвусмислено наличието на характерни особености в предметите, които ги доближават най-много до българските културни традиции. Аргументите на родните историографи очевидно успяват да убедят техните чуждестранни колеги, което всъщност довежда до определяне на съкровището като „древнобългарско“. Каквато и да е истината около произхода на съкровището от Над Сент Миклош, безспорно то е един от блестящите примери за майсторството на българските златари и на ранносредновековното изкуство в Европа.

Изложбата ще бъде открита на 16 октомври 2022 г. в 16.30 часа в Исторически музей Правец и ще може да бъде видяна до 10 февруари 2023 г.