29.07.2021

Проучвания на крепостта „Боровец“ край с. Разлив през 2020 г.

Приключи теренното археологическо проучване на крепостта Боровец край с. Разлив за сезон 2020 г.

Проучването се извърши в периода 04.09.2020 г. – 15.10.2020 г. и е финансирано от Министерство на културата по Договор № РД 11-00-152/03.09.2020 г. с Исторически музей-Правец. Договорът е за изпълнение на редовни археологически проучвания и теренна консервация на крепостта Боровец, обект спадащ към група IБ, съгласно чл. 5 от Правилата за представяне на целева финансова подкрепа за теренни археологически проучвания и теренна консервация. Исторически музей-Правец кандидатства с проект пред Министерство на културата и бе одобрен за финансиране. Ръководители на проучванията са Татяна Борисова и Михаела Занева от ИМ-Правец, зам. ръководител е д-р  Владимир Стайков от СУ „Климент Охридски“, София. Научен консултант е доц. д-р Венцислав Динчев (НАИМ-БАН).

Крепостта „Боровец“ се намира на 4 км северно от с. Разлив на връх „Голям Боровец“ (847,88 м) и обхваща площ от 5,200 дка, спада към средно големите крепости. Приблизителни размери са 105/50 м с ориентация СЗ – ЮИ. Обектът е недвижима културна ценност  с категория „национално значение” по чл. 146, ал. 3 от ЗКН (ДВ бр. 19/2009 с изм. и доп.) и Заповед на Министъра на културата № РД 09-612/24.09.2008 г., Протокол от 07.10.2008 г.) Крепостта е част от Старопланинската укрепителна система, включена е в система от крепости в Ботевградско, Правешко и Етрополско през Античността, свързани с отбрана и охрана на важни пътища и проходи.

През тази година са разкрити още две сгради в източната част на крепостта. Те са с правоъгълен план, изградени са от ломени и грубо обработени камъни със спойка от кал. На някои места има включения на хоросан. Между тях има ходово пространство („улица“). При построяването им древните строители са се съобразили изцяло с естеството на терена. Стените им от запад стъпват върху скала, която е включена в градежа. И двете новооткрити сгради не са долепени до крепостната стена, както е при повечето планински крепости, а отстоят на разстояние 1,00-1,50 м от нея. Това е характерно за планировката и изграждането на крепостта „Боровец“. Открити са множество находки – сребърна на император Елагабал (218-222 г.), 11 бронзови монети от III-IV в. една от VI в., каменни брусове, останки от хромели (ръчни мелници за брашно), оловни тежести за рибарска мрежа, бронзова фибула и стило, две бронзови токи, железни предмети – стрели, катинари, хлопатар, халка, оръдия на труда: зъби от дарак, ножчета, инструменти, длето, стъргалка, игла, куки, скоби, клинове, гвоздеи, прешлен за вретено, керамичен пул за игра и др. Открито е голямо количество фрагменти от керамични съдове за бита, животински кости и малко строителна керамика. Всичко това потвърждава, че крепостта не е била само убежище, а в границите и е живяло за постоянно население, което е водило уседнал начин на живот. Разчистен е фрагмент от крепостната стена пред външното лице на И стена на сграда 13, с цел да се види отстоянието и позиционирането и на терена. В тази част тя е построена от каменни блокове за лице и пълнеж от ломени камъни с хоросанова спойка, примесена с пръст.

През тази година разчистихме изцяло и откритата през 2019 г. пещ за топене на желязо. Запазената част като градеж в основата е с правоъгълна форма, издължена в посока З – И, леко заоблена в ЮЗ и СЗ ъгли. Градена е от ломени камъни на калова спойка, някъде има включения от хоросан. Размери: дължина 1,50 м с отвора до 1,80 м; ширина 1,40 м; разкрита височина от Запад – 1,20 м. Основата е представлявала широката част на конус, стесняващ се нагоре като комин, където се е сипвала руда, примесена с дървени въглища. В зидарията е имало отвори, през които е подаван въздух чрез кожени мехове. В ЮИ част е запазен отворът, през който изтича разтопеното желязо в някакви, вероятно каменни съдове. След като изстине малко желязото се хваща със железни щипци и започва да се кове и обработва. Пещта и разкритото пред пещно пространство и структурите около нея, вероятно представляват една сграда (комплекс).

На този етап от проучванията се потвърдиха данните за времето на обитаване на обекта. Проучванията, откритите находки и материали доказват, че на билото на хълма в края на V и IV в. пр. Хр. има тракийско поселение и светилище.  Възникнал през втората половина на III в. като стражева крепост и убежище във време на опасност,  функционирала до края на VI в. Мястото е застроено върху връх. Постепенно става постоянен център за обитаване, вследствие на масовите варварски инвазии през късно римската епоха и късната античност (нападения от готи, хуни, авари). Населението от равнината в края на IV и най-вече през V-VI в. масово се крие и установява за постоянно горе по високите и трудно проходими райони. Останките от гъсто разположените сгради във вътрешността на крепостта, крепостните съоръжения, доказват, че тя има функции на укрепено селище. Регистрирани са следи от опожаряване.

Татяна Борисова