„КАКВА НЕВЕСТА СИ БИЛА, ТИ, МАМО!“ ИЗЛОЖБА НА ИМ-ДИМИТРОВГРАД
Правец чества своя официален празник. На 16 октомври 1981 година преди 39 години той е обявен за град с Указ № 2190 на ДС на НРБ.
Под звуците на любимата на много българи песен на Емил Димитров „Каква невеста си била, ти мамо“, е открита едноименната етнографската изложба на ИМ-Димитровград в ИМ-Правец по повод празника.
Сватбата! Началото на ново семейство, на нов дом, на много надежди! Традиционната българска сватба е цялостен спектакъл, в който всеки персонаж има точно определено място, роля и смисъл.
Невястата (нар. още младоженка или булка) има главна роля в него. Това е нейният „звезден миг“, когато всички погледи са вперени в нея с любопитство, с възхищение, но и с внимание – дали ще успее чинно да спази всички обреди с търпение, чест и достойнство!
Съхраняването на живота и продължаването на рода са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник. Традицията е булката да има специална сватбена премяна, която се отличава от ежедневното облекло с определени обредни атрибути. Такива се червеното було, булчинският венец, венчална връхна дреха и металните накити. Едновременно с забулването за невястата настъпва и период на „говеене“ – обредно мълчание пред новите родители, което понякога продължавало с месеци и е прекъсвано от специален ритуал, наречен „прощаване или прошка“… Така е било някога…
Времената и нравите се менят. ХХ век е динамичен, а навлизането на европейската мода променя постепенно както традиционната сватба, така и премяната на булката.
Изложбата проследява тенденциите в развитието на булчинската мода през ХХ век, представена чрез булчински облекла, сватбени аксесоари, църковна утвар и снимков материал, събирани от граждани на Димитровград и общината. Тъй като в средата на миналия век по времето на строителството на новия град, в него се заселват хора от над 900 населени места на България, и на практика в изложбата са представени експонати от цялата страна.
Заглавието на експозицията е вдъхновено от стихотворението „Писмо до мама” на Павел Матев, по чиито текст Емил Димитров изпълнява неповторимата си песен.
Навлизането на европейската мода променя постепенно както традиционната сватба, така и премяната на булката. В бели булчински рокли, внесени от Виена и Париж, започват да се женят дъщерите на дипломати, индустриалци и политици. Тази мода постепенно навлиза и по градовете като се възприема в средите на лекари, учители, буржоазията и сред по-заможните земеделски и занаятчийски среди. Булките по селата продължават да се омъжват в традиционните си местни облекла или в по-официални рокли, съчетани с бяло було.
Тази тенденция продължава и след Втората световна война, когато в бедните следвоенни години, не се позволява голямо разточителство.
През 50-те години на ХХ век, модерни са т.нар. „комсомолски сватби“, които изместват мястото на събитието от дома, а основни участници в гражданските сватбени ритуали са вече не роднините, а приятелите и колегите на младоженците.
Масово бялата булчинска рокля навлиза в България от средата на 60-те години на миналия век. Дължината и е над коляното, съчетана с булото от мрежеста материя, чанта, ръкавици и букет от естествени или изкуствени цветя.
В следващите десетилетия дългата рокля трайно се налага в сватбената мода. Тя в този период е с различен силует – с изчистен стил през 70-те години, с буфан ръкав и дълъг воал в началото на 80-те, а през 90-те навлиза модата на пищните рокли с обръчи (кринолин), дантели и допълнителни украси от пайети, мъниста, камъни и т.н.
Най-старата булчинска премяна е от началото на ХХ век – сватбена ладжа (вълнена връхна женска дреха) от 1915 г. съчетана с традиционното за българската традиционна култура червеното було и булчинският венец, а най-новата, от 1999 г.
Изложбата е открита за първи път през 2014 г. в Димитровград. Представяна е още на Панаира на музейните изложби в град Русе, в ИМ-Исперих, РИМ-Бургас, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна.
